Ловя ти изгреви

Тази нощ не спах,
за да хвана изгрева.
Да го сграбча с двете си ръце.
Да събудя рано птиците,
Да ти подаря едно малко-
стъклено сърце.
И после да избягам във мечтите си,
за да не видиш колко съм смутена.
Да ме търсиш, за да ме целунеш.
В дърветата и в облаците на небето.
А През деня се крия в слънцето.
Слънчевите зайчета в очите ти
ги пращам аз.
Нощем в сенките се сгушвам.
Чакам те.
А После спя.
Сънувам те.
А ти не ме намираш.
И се сърдиш.
Не спя отново ловя ти изгреви.
Сграбчвам ги със двете си ръце.
И ти ги изпращам с гълъби.
За да докосна твоето сърце.

За най-големия чаровник - Добре дошъл

С тебе ще си легна ли не зная.
Но мога да те запозная,
с онзи който кара сетивата ,
нощи тридесет подред да не заспят.
Той ми носи въздух с дъх на люляк,
разлива ми по кожата роса.
С косата ми обича да играе,
на плитка сплита я около стръкче
пролетна трева.
И звуци най-любими чувам всяка нощ,
чувал си ги може би и ти.
В очите слага ми звезди.
В главата ми заради него нахлуват толкова мечти.
Ела не се срамувай, запознай се,
Нека те представя на моя мил-
Април.

Кой ако не ти

Кой ако не ти ще
вали върху лицето ми.
И кой ако не ти
ще спира времето в сърцето ми.
Ще бъде глупаво да гледам в огледалото.
Ще е нелогично,
да споря с пламъка във тялото.
Кой ако не ти ще
държи ръката ми.
И кой ако не ти
ще се разхожда в душата ми.
Ще бъде смешно
да се взирам в тъмното.
Ще бъде жалко
да достигна дъното.
Кой ако не ти ще целува очите ми.
И кой ако не ти ще сбъдва мечтите ми.
Ще бъде грозно
да надраскам картината.
Ще е непростимо
да счупя витрината.
Кой ако не ти ще
рисува по кожата ми.
Кой и защо той, а не ти?

Колкото и да съм силна аз съм нежна

Колкото и да съм силна аз съм нежна.
И ме боли когато ме пречуваш с думи.
Кристална съм и чиста и чуплива.
Не разпилявай моите парченца щом ги счупиш.
Леки са невидими и вятъра ги носи,
На края на света и по нататък,
няма кой да ги намери няма кой да ме закърпи.
Да залепи парченцата едно със друго.
Колкото и да съм силна аз съм нежна.
И ме боли когато си играем на любов.
Крехка съм и бяла, лека като лист хартия.
Не късай и рисунката в сърцето ми.
Направил си я с много орнаменти.
Да ги повторя няма как ако не виждам
прототипа.
Колкото и да съм силна аз съм нежна.
И ме боли когато чупиш, когато късаш,
Боли ме щом ме удряш с думи.
Боли ме!
Не, не се шегувам!

Пъзели

Обичам да говоря със звездите.
Малко хора могат да го правят.
Обичам и разходките във висините.
Само истински добрите могат да мечтаят.
Погледни небето в ясна и безлунна нощ.
Потърси ме сред звездите.
Гледай тук и там, чети им приказки.
(звездите ги обичат).
Може и да ги склониш да ти покажат.
Къде съм аз, защо изгубих времето
и как подреждам пъзели.
(сърца на хора и мечти от порцелан).
И когато ме намериш,
Не ме моли да тръгна.
Аз няма никъде да мръдна.
Обичам да нареждам пъзели.
И ако с мене поседиш, ще видиш,
Че е много интересно, да гледаш
в хорските души.
А ако и ти загубиш времето
Неусетно ще се заиграеш.
Ще нареждаш, ще мечтаеш.
И ще стигнеш и до моето сърце.
Не се плаши от хилядите части.
Подреждай ги по цветове.
Когато и последната съвпадне.
От едно сърце ще си направил две.

Слънчеви зайчета в очите на залеза

В очите ми блестят звезди.
В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
В тревите падат капчици.
( аз и залеза говорим.)

Разказва ми за елфове добри,
за приказни цветя и цели книги...
(изписани със сок от олеандър)

Разказвам му за ритъм див,
за страст, за жажда за любов.

И за минута разменихме си-
звезди от моите очи,
за слънчевите зайчета в огромните
очи на залеза.

Слънце - жена

Чаровно очакване в сините сенки на утрото.
Новото, светлото, чудното.
И едно малко момиче, загледано в слънцето.
И една малка прашинка невидяна със просто око.

Чаровно очакване в лъчите на златния залез.
Красивото, дивото, страстното.
И една девойка загледана, в слънцето.
И една песачинка – одрала зеницата.

Чаровно очакване в черните дрипи на дългата нощ.
Мистериозното, непознатото, страшното.
И една силна жена очакваща слънцето.
И една малка звезда огряла лицето и.

Always in prices' heart

В прегръдката на пролетта

Родена съм в прегрътките на пролетта
Бикът във мен е сила и падение,
А слънцето е моето очакване
Дърветата зелени моя блян неземен

Очите ми събират изгрева
Косата ми със дъх на карамфил
В ръцете нарциси и теменужки
А аз догонвам моя мил април

Настигам месеца си в тази въртележка
Улавям се за сетния му миг
Внезапен вихър времето обръща
Прераждам се във свобода със вик

По новолуние

По новолуние не гледам на кафе.
Тогава пак се раждам.
Черна и блестяща.
(Здравей)
Прошепвам на живота.
И тръгвам да те търся.
Като вещица,
обикалям във съзнания и умове.
Разплаквам хиляди невинни.
А ти се криеш,
Бягаш надалеч,
Защото се страхуваш?!
Не! Защото те обичам.
А новородената ми обич е опасна.
И огнена и зла и с остри шипове.
И наранява.
Такава е по новолуние.
(прощавай)
В ухото ти нашепвам.
И те целувам.
И гледам те.
А ти трепериш.
Ще се науча да я управлявам
И вече няма да боли.
Аз Обещавам!
Такава съм по новолуние!
Вземи ме.
(Моля те)
Прегърни ме!
(Настоявам)
Няма да боли!
(Обещавам).

Художникът и Музата

Оттегчен до безрасъдство седеше в есенния парк.
И четките и моливите и пастелите търкаляха се
някак си безлично и самотно на пейката до него.
Листът все тъй студено бял седеше.
Вървеше тя през парка.
В очите и нямаше дъжд.
В косите само листата играеха, но беше красива.
И не вървеше само а сякаш танцуваше.
Не се усмихваше, но вятъра я въртеше.
Дори не го забеляза, но той я видя.
Грабна си четките, подостри моливите,
заради очите в които нямаше дъжд,
заради косите в които има листа,
заради тази, дето танцува със вятъра.
Умът му не спираше да тича към нея.
А тя си отиваше.
Но ръката му странния танц нарисува.

Лято в поглед на момиче

Морето заспа, спокойно и черно.
И птиците млъкнаха в полунощ.
Само момиче младо остана
Да танцува с лятото тази нощ.
А танцът луд ги въртеше.
Пируетите бяха безброй.
Луната преди да заспи ги броеше.
Но забрави за тях след стотния брой.
Стъпките трудни не бяха.
Лятото не обичаше трудни неща.
Момичето тичаше бързо по плажа.
И едва настигаше лятото в бързия танц.
Изгревът свенливо прекъсна ги.
И тя остана сама на брега.
Лятото твърде страхливо избяга.
И остави чаровно очакване
В уморените момичешки очи.

В безвремие

Където те обичам няма време.
Снегът е с дъх на сбъднати мечти.
И изобщо не е леден.
А хората (озъбени и зли) ги няма.
И само сняг и обич и луна.
Търси ме там, ще ме откриеш,
тичаща, усмихната,
безумно влюбена.
Знам, че никак не си романтичен,
по скоро стог, консервативен,
( прагматичен)
Но пък ме обичаш!
Защото те обичам и дърветата се кланят,
и гъделичкат с клоните си любовта ми.
И сняг изсипват по косата и се смеят с мен,
и с мен те чакат, смутени и безумно влюбени.
Търси в сърцето си ще ме откриеш,
щом толкова държиш на времето,
прегледай миналото, днешното и бъдещето.
Аз съм там навсякъде,
разсеяна, мечтаеща, обичаща.
Както те обичам, карам вълците да ми завиждат
(благородно).
Играя с тях , а те ме топлят нощем,
и чакат с мен да ни намериш.
Първични, диви и безумно влюбени.
Търси ни някъде където няма време.
Където има сняг и обич и луна.
Ще ни намериш гушнати, сънуващи, очакващи...
в безвремие.

Крачка две в страни- валс! with Gentiana

Gentiana/DeTe_Ha_Xaoca

Когато думите нараняват,
идва Тишината
раните да превърже
и лампите да угаси.
Лека нощ,
несбъднато утро!
Заглъхват стъпките ни.
Зад прозорците
пак вали.
Дъжд посред зима.


Дъжда със сълзите се слива.
А те лекуват трудно, но лекуват.
Болките една със друга ги заменят
И няма отдих, просто болка,
само чувства.
Добро утро,
Недосънуван сън.
Отварям устни,
За последното „Обичам те!”
А зад ресниците ми,
Гонят се снежинките.

И тихо е, като в дворец
от крехък лед.
Подготвят залите за
бала на Тъгата
слугите - часове.
Назад- напред
кралица ледена
във мен кръжи душата
и я обличат
в бяло лунните лъчи.

В косите черни вплитат се сами звездите.
И бягат пак минутите – придворни дами.
Облекли смешните си рокли демоде.
И само тя е хубава, прекрасна,
Снежна.
Но не я погледна,
и да бъде пак сама
на тръгване я ти прокле.
Добър ден,
страннико познати!
Правим крачка – двамата
В страни.
А навън вали... вали!

И бавно слиза уморена вечерта
да донесе екзотиката
в стъклена камелия,
с която ще закичи гордостта
на таз душа-предадена Офелия.
Танцувай - Самотата ти отива.
Приляга на ревера на дъжда
ръката ти. Последен дъх изстива
и шепне - "Лека нощ" без кръв уста.

Как да се сбогувам with BLUE ROSE

BlueRose /DeTe_Ha_Xaoca

Как да се сбогувам?!
Ще се стъмни и ще пламне в пламъци небето!
Ще те дръпна към себе си,
за последен път да се целунем...
а ти ще се слееш с моята вечност...
(и пак не е сбогуване)

И във вечността поели в различни посоки,
отново "Чао" ще си кажем.
На другия ден ще се срещнем
по-горди от всякога, че със теб
се отдавна сбогувахме,
но нашето "Чао"
(пак не беше сбогуване)

Влакове с релси извити.
Погледи размазани от взиране!
Пречупени стрелки!Въпроси без питанки....
Ти се обръщаш и минаваш допустимото.
Влизаш в мен като отрова впиваща...
(сбогуваш ли се със почти умиращи)

Сънувам аз пътища, и странници разни.
И сънищтата ми страшни еднакво завършват.
В един странник до болка познат аз се взирам,
а после отново събуждам се, викам, умирам...
(сбогуваш ли се със почти умиращи)

Какво от туй че истинския мъж не плаче

Защо си тъжен и защо мълчиш,
в съня ми тази вечер беше толкова усмихнат и щастлив.
Сънувал си я нея знам,отново в твоя сън
е предизвикала-сълзи, тъга.

Аз приятелка ще бъда,
Винаги такава съм била.
Сълзите твои няма да избърша,
Даже ще поплача с теб сега.

Аз приятелка ще бъда.
Няма да те спирам ако искаш да избягаш.
Само раните ще ти превържа.
И даже ще избягам с теб, някъде в света.

Крещи, прелей безсилието с бяс.
Убий и безразличието с глас.
Удари главата си отново,
В твърдата стена на реалността.

Плачи, момче, щом като ти се плаче.
Какво от туй че истинския мъж не плаче.
Щом в съня ти, Тя коварно се промъква,
Плачи, какво от туй че истинския мъж не плаче.

Нова страст

Заглеждам се в зеленото на ментата.
И чакам да ги видя там,
Очите ти отново търсещи
Интимност, близост, щастие, любов.
От очакването се побърквам,
Поръчвам втора, трета, мента
После и абсент.
А очите ти ги няма!
Сменят музиката,
Аз не ставам,
Влюбените да танцуват
Днес сама съм аз.
Но ето че яви се в мрака,
Не беше ти
Но бе красив.
На бара седна
В мен се вгледа
И поръча си абсент.
Погледна ме,
Усмихна се,
Изпи абсента и поръча песен.
Не бях я чувала отдавна.
Танцувам ли,
Не и тази нощ
Тази нощ съм аз сама.
Но той не ме попита.
Понесе ме направо на ръце
И в ритъма познат краката стъпват
Трета чаша мента, абсент, отново салса.
И нова страст измила моите очи.

Моли се да ти върне любовта, да ти върне и сърцето

Трябва ли ти светлината,
щом в звездна нощ прегръщаш любовта?
И хората и птиците и да се върти земята,
не ти ли е достатъчна едничка тя?
Не питай пак защо избягах,
защо се скрих във морска пелена,
Ослушай се когато няма вятър,
погледни се през една сълза.
Врявата, и мнението на кресливи хора (свраки) хвърли през гръб.
(не се обръщай да го търсиш).
Разгледай спомените си под лупа,
щом на небето зърнеш седемцветната дъга.
Ще ме откриеш в тях безумно мъничка,
играеща с вълните и с небето,
Ще искаш да ме върнеш там където
в безумно щастие, се луташе сърцето.
Ще трябва да отидеш там,
да бъдеш сам,
пред него, пред морето
Да молиш с долепени длан до длан
да ти върне любовта,
да ти върне и сърцето.

Няма го онзи, който обича снега - няма и сняг за това

В косите и нямаше сняг.
В очите и валеше дъжда.
Не падаха в локвите капки,
Няма го онзи който обича снега,
Няма и сняг- за това.
Но пък дъжда си вали.
Няма защо да изсъхват нейните
Прекрасни тъжни очи.
А усмивката, тя е за лятото
За някой, който обича слънцето.
Ще дойде ли?
Сигурно.
Лятото твърде далече е.
Сега тя просто отново очаква снега.

Аз поисках и дъжд заваля

Аз поисках и дъжд заваля,
Недей не ме крий под чадъра.
Аз обичам дъжда,
Той единствен със сълзите се слива.
Той единствен отрови отмива.
Звъни и почиства града,
От мръсни потоци и чувства.
Не ме крий под чадъра,
Аз обичам дъжда,
Той единствен разкрива мечтите.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай ядосан в очите,
Не ме крий под чадъра сега
Дъждът единствен отмива сълзите.