Трябва ли ти светлината,
щом в звездна нощ прегръщаш любовта?
И хората и птиците и да се върти земята,
не ти ли е достатъчна едничка тя?
Не питай пак защо избягах,
защо се скрих във морска пелена,
Ослушай се когато няма вятър,
погледни се през една сълза.
Врявата, и мнението на кресливи хора (свраки) хвърли през гръб.
(не се обръщай да го търсиш).
Разгледай спомените си под лупа,
щом на небето зърнеш седемцветната дъга.
Ще ме откриеш в тях безумно мъничка,
играеща с вълните и с небето,
Ще искаш да ме върнеш там където
в безумно щастие, се луташе сърцето.
Ще трябва да отидеш там,
да бъдеш сам,
пред него, пред морето
Да молиш с долепени длан до длан
да ти върне любовта,
да ти върне и сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар