На...

Изплаках те във хиляди самотни нощи

И търсих те блестящ сред хиляди звезди.

Обърнах времето, ловях ти пеперуди,

Скривах своите сълзи.

Неочаквах да те срещна скоро,

Рисувах ти картина с нежни цветове.

Не я довърших, появи се и понесе ме,

Не можах да кажа дума.

Молих ангелите да те пратят от небето,

Не исках да е скоро исках да си истински.

Разливах думи в стиховете незавършени.

Подреждах пъзели и пеех песни.

А после ти дойде и ме прегърна.

Потопи ме в собственото ми сърце.

И аз понечих него да обгърна,

Но около теб обвих ръце.

„Обичам теб!” чувам думи в мрака,

И не познавам своя собствен глас.

Не тръгвай птиците ще плачат.

И ще отмине нещо с тебе в този час.

За най-големия чаровник - Добре дошъл

С тебе ще си легна ли не зная.
Но мога да те запозная,
с онзи който кара сетивата ,
нощи тридесет подред да не заспят.
Той ми носи въздух с дъх на люляк,
разлива ми по кожата роса.
С косата ми обича да играе,
на плитка сплита я около стръкче
пролетна трева.
И звуци най-любими чувам всяка нощ,
чувал си ги може би и ти.
В очите слага ми звезди.
В главата ми заради него нахлуват толкова мечти.
Ела не се срамувай, запознай се,
Нека те представя на моя мил-
Април.

Художникът и Музата

Оттегчен до безрасъдство седеше в есенния парк.
И четките и моливите и пастелите търкаляха се
някак си безлично и самотно на пейката до него.
Листът все тъй студено бял седеше.
Вървеше тя през парка.
В очите и нямаше дъжд.
В косите само листата играеха, но беше красива.
И не вървеше само а сякаш танцуваше.
Не се усмихваше, но вятъра я въртеше.
Дори не го забеляза, но той я видя.
Грабна си четките, подостри моливите,
заради очите в които нямаше дъжд,
заради косите в които има листа,
заради тази, дето танцува със вятъра.
Умът му не спираше да тича към нея.
А тя си отиваше.
Но ръката му странния танц нарисува.

В безвремие

Където те обичам няма време.
Снегът е с дъх на сбъднати мечти.
И изобщо не е леден.
А хората (озъбени и зли) ги няма.
И само сняг и обич и луна.
Търси ме там, ще ме откриеш,
тичаща, усмихната,
безумно влюбена.
Знам, че никак не си романтичен,
по скоро стог, консервативен,
( прагматичен)
Но пък ме обичаш!
Защото те обичам и дърветата се кланят,
и гъделичкат с клоните си любовта ми.
И сняг изсипват по косата и се смеят с мен,
и с мен те чакат, смутени и безумно влюбени.
Търси в сърцето си ще ме откриеш,
щом толкова държиш на времето,
прегледай миналото, днешното и бъдещето.
Аз съм там навсякъде,
разсеяна, мечтаеща, обичаща.
Както те обичам, карам вълците да ми завиждат
(благородно).
Играя с тях , а те ме топлят нощем,
и чакат с мен да ни намериш.
Първични, диви и безумно влюбени.
Търси ни някъде където няма време.
Където има сняг и обич и луна.
Ще ни намериш гушнати, сънуващи, очакващи...
в безвремие.

Нова страст

Заглеждам се в зеленото на ментата.
И чакам да ги видя там,
Очите ти отново търсещи
Интимност, близост, щастие, любов.
От очакването се побърквам,
Поръчвам втора, трета, мента
После и абсент.
А очите ти ги няма!
Сменят музиката,
Аз не ставам,
Влюбените да танцуват
Днес сама съм аз.
Но ето че яви се в мрака,
Не беше ти
Но бе красив.
На бара седна
В мен се вгледа
И поръча си абсент.
Погледна ме,
Усмихна се,
Изпи абсента и поръча песен.
Не бях я чувала отдавна.
Танцувам ли,
Не и тази нощ
Тази нощ съм аз сама.
Но той не ме попита.
Понесе ме направо на ръце
И в ритъма познат краката стъпват
Трета чаша мента, абсент, отново салса.
И нова страст измила моите очи.

Четири сестри

Някога живели четири сестрички
Те огрявали земята като мънички
Звездички.
Но някой си веднъж решил,
Че са много силни те и
ги разделил на две.
Две сестри качил при ангелите
в рая,
две заключил е при демоните
в ада.
Нежност и Любов живеели в небето.
Носели те щастие в сърцето и усмивка
на лицето, а в косите златни имали
коронки от върбови клонки.
Нежност и Любов пращали на всички зов
за щастие и благослов.
Но не забравяли те техните сестри,
живеещи във ада, Смърт и Болка
били им имената.
Те носели в себе си тъгата.
Лицата им били невероятно диви,
но въпреки това неистово красиви
В косите черни носели корони-
обковани със сребро и със циркони.
те вървели винги след своите сестри
и довършвали със удоволствие техните игри.
И тъй минавали си дните
и въпреки че били разделени
сестрите сякаш нивга не били по-сплотени.
Първа винаги вървяла нежността, по стъпките и
леко настигала я любовта, подавала на болката ръка,
а тя пък на смъртта.
И никой нивга не разбрал,
как дори и господ сам
Не могъл да раздели тези четири сестри.

Четири желания Четири стихии

Искам да съм някоя...
По скоро никоя.
Да ме чуваш когато вали.
Искам да бъда в небето ти,
да летя като птиците.

Искам да съм с теб,
По скоро не искам.
Така ти ще ме искаш за себе си.
Ще ме виждаш във огъня,
Докато той не изгасне.

Искам да съм умна за теб,
По-скоро забавна.
Да ме усещаш още във въздуха.
Това е от времето,
Недей да се чудиш когато летиш.

Искам да съм красива за теб,
По скоро чаровна.
Да ме търсиш по цялата черна земя,
А аз ще те чакам стъпила здраво на нея,
Прегърнала твоя живот.

Ангел и дявол

Двама мъже пред мене стоят.
Изправени, горди, с осанка.
И сякаш не просто мъже,
Ами ангел и дявол, в очите ми гледат
И нежно подава ми всеки ръка.

Едно се иска от мене,
Какво е аз знам,
Но изборът труден е,
Няма го нийде написан,
Дори и на моята длан.

Единият рус е и бял,
С очи кристално сини, по-дълбоки и от океан.
А другият пък екзотичен,
Топъл магнетичен.
С поглед черен страстен и магичен.

Е изборът е ясен,
Отново аз ще бъда зла.
Отново ще ме водиш в ада.
Тръгвай дяволе, и пред хиляда ангела,
Аз пак теб ще избера.

В полунощ ще те чакам на покрива

В полунощ ще те чакам на покрива.
Няма да бъда сама, така че може да вземеш компания.
В полунощ точно, разбра ли?
(Ще треперя, студено е по това време)
С кого ще те чакам, котки, колкото искаш на покрива.
И на тях им измръзнаха лапите, но ще те чакаме,
май е време да тръгваш.
Половин час ти остава, а ти си суетен,
знам...
че няма по пижама да дойдеш.
(Аз все още треперя).
Да, чакам те и небето аз меря.
Много дълбоко е черното днес, повече май е от вчера.
А колко широко е нямам представа сигурно от тук
на света до края.
Петнайсет минути остават, черното коте до мене заспа.
( а аз още треперя...сама) .
Унасям се, звездите броя,
а някой идва прегръща ме,
спрях да треперя.
(в полунощ, усетила твойта ръка.)

На червена светлина

В краските на черното и бялото ще се откривам.
(тъкмо се научих да обичам)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичaм.
Краката няма да се уморят, умът ми само от толкова молитви ще е празен.
(Открий ме! Никога не казах.)
Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.
(И ти от тях ще получаваш.)
Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.
(Няма да ме виждаш вече.)
Черна нощем, ще завивам едно момче с одеало от любов.
(Позна ли себе си във него?)
И ще бдя над тебе призрачна и бледа, твоите очи никога не ще да ме познаят.
И само на червена светлина от онази моята любима свещ,
аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,
а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!