В косите и нямаше сняг.
В очите и валеше дъжда.
Не падаха в локвите капки,
Няма го онзи който обича снега,
Няма и сняг- за това.
Но пък дъжда си вали.
Няма защо да изсъхват нейните
Прекрасни тъжни очи.
А усмивката, тя е за лятото
За някой, който обича слънцето.
Ще дойде ли?
Сигурно.
Лятото твърде далече е.
Сега тя просто отново очаква снега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар