събота, 20 февруари 2010 г.

Няма го онзи, който обича снега - няма и сняг за това


В косите и нямаше сняг.
В очите и валеше дъжда.
Не падаха в локвите капки,
Няма го онзи който обича снега,
Няма и сняг- за това.
Но пък дъжда си вали.
Няма защо да изсъхват нейните
Прекрасни тъжни очи.
А усмивката, тя е за лятото
За някой, който обича слънцето.
Ще дойде ли?
Сигурно.
Лятото твърде далече е.
Сега тя просто отново очаква снега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар