По новолуние

По новолуние не гледам на кафе.
Тогава пак се раждам.
Черна и блестяща.
(Здравей)
Прошепвам на живота.
И тръгвам да те търся.
Като вещица,
обикалям във съзнания и умове.
Разплаквам хиляди невинни.
А ти се криеш,
Бягаш надалеч,
Защото се страхуваш?!
Не! Защото те обичам.
А новородената ми обич е опасна.
И огнена и зла и с остри шипове.
И наранява.
Такава е по новолуние.
(прощавай)
В ухото ти нашепвам.
И те целувам.
И гледам те.
А ти трепериш.
Ще се науча да я управлявам
И вече няма да боли.
Аз Обещавам!
Такава съм по новолуние!
Вземи ме.
(Моля те)
Прегърни ме!
(Настоявам)
Няма да боли!
(Обещавам).