20 август 2009, четвъртък

Четири сестри


Някога живели четири сестрички
Те огрявали земята като мънички
Звездички.
Но някой си веднъж решил,
Че са много силни те и
ги разделил на две.
Две сестри качил при ангелите
в рая,
две заключил е при демоните
в ада.
Нежност и Любов живеели в небето.
Носели те щастие в сърцето и усмивка
на лицето, а в косите златни имали
коронки от върбови клонки.
Нежност и Любов пращали на всички зов
за щастие и благослов.
Но не забравяли те техните сестри,
живеещи във ада, Смърт и Болка
били им имената.
Те носели в себе си тъгата.
Лицата им били невероятно диви,
но въпреки това неистово красиви
В косите черни носели корони-
обковани със сребро и със циркони.
те вървели винги след своите сестри
и довършвали със удоволствие техните игри.
И тъй минавали си дните
и въпреки че били разделени
сестрите сякаш нивга не били по-сплотени.
Първа винаги вървяла нежността, по стъпките и
леко настигала я любовта, подавала на болката ръка,
а тя пък на смъртта.
И никой нивга не разбрал,
как дори и господ сам
Не могъл да раздели тези четири сестри.

09 август 2009, неделя

Дракони (DRAGONS)


Драконите (лат.draco, гръцки drákon- змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни - главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т. н. В българските легенди техен еквивалент са змейовете или ламите - кръвожадни и огнедишащи митични същества.

Разграничават се два основни типа дракони- европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.

Европейските дракони

Тези дракони представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco и означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън.

В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон. В християнството е популярна легендата за Св. Георги- със своето копие той убива змей, който в Западна Европа е наричан дракон.
Далекоизточните дракони

Азиатски дракон

На Изток е точно обратното - могъщият звяр е прочут със своята доброжелателност, интелигентност и щедрост. Драконът се е превърнал в емблема на източноазиатските култури.

Факт е, че китайците навсякъде по света са известни като предани "потомци на Дракона". Приема се, че Азиатският дракон, наричан от китайците lung, произхожда от Китай. Тези дракони също бълват огън, някои могат и да летят, но са по-издължени в тялото от европейските си събратя и в по-голяма степен биха могли да бъдат оприличени на змии. Също така често се изобразяват с рога и мустаци. В повечето култури се смята, че обичат съкровища и ги събират. Те притежават мъдрост, сила, живеят над 1000 години, имат и големи магически познания. Някои обичат да се преобразяват на малки животнинки и да наблюдават хората, а други приемат образа на старци и им помагат.

Китайските дракони притежават огромна мъдрост, но са съгласни да я споделят само след дълги разговори, убеждения, а понякога и подаръци.

Известни са няколко различни вида Китайски Дракони:

* Рогатият Дракон се счита за най-силният.

* Небесният Дракон поддържа Небесата и е защитник на Боговете.

* Земният Дракон властва над цялата Земя.

* Свещеният Дракон контролира ветровете и дъжда.

* Съкровищният Дракон е пазач на ценните метали и скъпоценните камъни.

* Крилатият Дракон е единствен имащ крила.

* Спиралният Дракон живее в моретата и океаните.

* Жълтият Дракон е известен с висока образованост и широки познания.

Други дракони [редактиране]

Северноамериканските индианци също имат свой дракон - асоциират го със мъдрост и огромна сила. Често в техните легенди природните явления се обясняват именно с намесата на дракон - според някои племена, например, при слънчево затъмнение сълнцето изчезва, погълнато от дракон.

В митовете на маите присъства еднокракият дракон Хуракан, който владее силата на бурята и вятъра. Оттук произлизат и думите ураган и оркан - съвременни названия на видове бури.

Родени летци

Драконите снасят яйца, които не се излюпват в продължение на 3000 години. Когато дойде времето да се излюпи дракон, в черупката на яйцето се появява дупчица и от нея излиза малка змия. Само за няколко минути тя се превръща в огромен дракон, който полита към небето, съпроводен от силна вихрушка. За разлика от драконите на западната цивилизация, китайските дракони нямат крила. Те летят от силата на своята вътрешна мощ. Много често драконите биват изобразявани държеейки или гонейки малко кълбо, което може да е Луната, или перлата на мъдростта, или яйце, което се смята за извор на живота. Кълбото често има назъбени контури, от него излизат пламъци, което го свързва със символа на гръмотевиците и мълниите.

Едничката частица мен...


Оголвам зъби, за да облека душата си.
Да я скрия от погледи и думи.
Като вълчица да оближа раните и
(без скимтене, стонове и мъки).

Подострям нокти, за да защитя сърцето си.
Да го запазя цяло, непокътнато, ненаранено.
Като котка да го скрия в мрака
(да го виждам щом сама остана с него).

И крясъците си ги упражнявам упорито.
За да спася едничката частица мен.
Като орлица да кража над нея
Да пазя нощ и ден.

Кучка съм да...


Кучка съм казваш,
кучка съм да!
Кучка съм, но от онези кучки,
които имат душа.
Плача ли или просто вали?
Не, не гледай тази болка
я има само в мойте очи.
За тебе каква съм била,
за мене какъв беше ти?
Вали и капките сливат се нежно
със сълзи и тонове тъжни
На стара китара.
песен любима на двама стари познати...
Не плачи, пееше той,
а от очите и капеха тъжни сълзите
с дъждовните капки в едно,
довършваха леко рефрена.
Кучка съм да, но от онези кучики....
Кучки,които имат душа.

Елфи


Елфите са митологични същества от фолклора и митологията на германските народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества на природата и плодородието. Елфите често са изобразявани като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера и други водни басейни. Те са описвани като дълго живеещи или безсмъртни същества, които притежават магически способности. Благодарение на епическата творба на Дж. Р. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", където елфите имат значима роля, те се превръщат в основни персонажи на модерното фентъзи.

В съвременните фолклористика и фентъзи са приети два основни типа елфи: същества, чийто ръст е еднакъв или близък на човешкия (elven на английски) и елфи с миниатюрен ръст (elfs на английски). Интересно още за тях е,че противно на всеобщото мнение елфите,особено миниатюрните,имат крила и в много филми е взаимствана тази идея.
Съдържание
[скриване]

* 1 Наименования и етимология
* 2 В скандинавската митология
* 3 Елфите в изкуството
o 3.1 Елфите в литературата

Наименования и етимология [редактиране]

Въпреки споровете относно етимологията на името елф, най-разпространеното мнение гласи, че думата произхожда от индоевропейският корен *albh, който означава "бял". Оттам и латинското albus - "бял", както и португалското, испанското и староанглийското albino, което има същото значение. В съответните страни за елфи има следните наименования:

* Германия: Elfen, Elben, Alben (последното е използвано от композитора Рихард Вагнер)
* Великобритания: addler (остаряло), Elf, Fey
* Холандия: elfen, elven, alven
* Дания: alfer, elvere, elverfolk, ellefolk или huldrer
* Исландия álfar, álfafólk и huldufólk (невидими хора)
* Норвегия: alver, alfer или elvefolk
* Швеция: alfer, alver или älvor (означава и фея)

В скандинавската митология [редактиране]

Според митовете елфите (известни в скандинавската митология като алви, алфи) са създадени от боговете-създатели Один, Вили и Ве. След като създават и населяват земята, те откриват червеи, впили се в плътта на мъртвия великан Имир (от чието тяло всъщност е създадена земята) и решават да създадат от тях същества, които да населяват недрата ѝ. Но след възникнал спор създават два типа същества - тъмните алви и светлите алви. Първите населяват Сварталвхайм (Страта на тъмните елфи) в недрата на земята и стават известни като цверги (джуджета) и като най-добрите майстори-занаятчии, боравещи с метал. Светлите алви населяват страната Льосалвхайм, намираща се между земята и небето, и стават известни с отглеждането на най-прекрасните дървета и цветя. В един по-късен етап светлите елфи са отъждествявани с божествата Вани.

Елфите в изкуството [редактиране]

Елфите в литературата [редактиране]

Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания с благ характер.

Когато те обичам не вали


Когато те обичам не вали.
Мъглите стелят се над светлата зора.
В очите ми чернеят залези.
За мен си вече минало и болка и тъга.
Ще се върнеш ли ?
Това е вече без значение, аз пак съм силна,
и пак сам, и пак обичам и пак вали.
Когато ти прощавам, чашата ти със кафе изстива.
Цигарата догаря във душата ми.
(А ти не пушиш аз кафе не пия).
Тази сутрин го изпий горещо.
И върви, не се обръщай, не се връщай.
Когато те гледам влаковете закъсняват.
Ти не пътуваш с влакове. Аз пък да!
Днес е точно навреме.
Не гледам, не искам, не дишам.
Тръгвам, не се обръщам, не се връщам!

Кога плака за последно


“Кога плака за последно?”
“Вчера”.
“И защо?”
“За теб.”
“И колко пъти аз ти казах...”
“Знам че не искаш аз да плача,
и сълзите ми да капят, но мъката
е повече от силна знай”
“И сега какво? Отново ли ще плачеш?”
“Ще плача, щом от мене си далече,
ще плача всяка черна нощ.”
“На инат ли ще ми правиш?”
“Инатът ми с тъгата няма нищо общо.”
“ И защо си толкоз тъжна малка моя?”
“Май защото ти избяга, май защото съм сама”
“Че ти със мене никога не си била”
“Не съм но чувствах се желана,
чувствах се жена, чувствах, че съм силна,
чувствах, че летя.”
“Някой ден пак ще чувстваш малката ми”
“Някой ден, не ме устройва знаеш, искам
всичко аз сега.”
“Сега не може, ще го получиш, аз ти казвам
вярваш ми нали?”
“Вярвах, вярвам, винги на теб ще ти се доверявам.”
“Тогава чакай, малка моя, и ще чувстваш както някога
ще си жена!”