Ловя ти изгреви

Тази нощ не спах,
за да хвана изгрева.
Да го сграбча с двете си ръце.
Да събудя рано птиците,
Да ти подаря едно малко-
стъклено сърце.
И после да избягам във мечтите си,
за да не видиш колко съм смутена.
Да ме търсиш, за да ме целунеш.
В дърветата и в облаците на небето.
А През деня се крия в слънцето.
Слънчевите зайчета в очите ти
ги пращам аз.
Нощем в сенките се сгушвам.
Чакам те.
А После спя.
Сънувам те.
А ти не ме намираш.
И се сърдиш.
Не спя отново ловя ти изгреви.
Сграбчвам ги със двете си ръце.
И ти ги изпращам с гълъби.
За да докосна твоето сърце.