неделя, 21 февруари 2010 г.

В безвремие


Където те обичам няма време.
Снегът е с дъх на сбъднати мечти.
И изобщо не е леден.
А хората (озъбени и зли) ги няма.
И само сняг и обич и луна.
Търси ме там, ще ме откриеш,
тичаща, усмихната,
безумно влюбена.
Знам, че никак не си романтичен,
по скоро стог, консервативен,
( прагматичен)
Но пък ме обичаш!
Защото те обичам и дърветата се кланят,
и гъделичкат с клоните си любовта ми.
И сняг изсипват по косата и се смеят с мен,
и с мен те чакат, смутени и безумно влюбени.
Търси в сърцето си ще ме откриеш,
щом толкова държиш на времето,
прегледай миналото, днешното и бъдещето.
Аз съм там навсякъде,
разсеяна, мечтаеща, обичаща.
Както те обичам, карам вълците да ми завиждат
(благородно).
Играя с тях , а те ме топлят нощем,
и чакат с мен да ни намериш.
Първични, диви и безумно влюбени.
Търси ни някъде където няма време.
Където има сняг и обич и луна.
Ще ни намериш гушнати, сънуващи, очакващи...
в безвремие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар