В съня си отново разплакана...

Ще плача за теб в сънищата си.
И ще те срещам когато вали.
Огледалото счупено само
във мен ще блести.
Уморена от взиране,
в безпътните странници,
ще те чакам само в мечтите си.
Ще те губя във слънцето.
Ще целувам лъчите му.
Онемяла от крясъци
по непознати познайници
ще запея с нежност изстинала,
старата песен, която носи тъгата.
Ще те скрия във джоба си.
Ще го закопчея със копчето.
И в съня си разплакана,
Отново за тебе ще питам.

Валиш ме

Валиш ме досадно нежен,
по лицето ми се стичаш.
Галиш устните ми в полумрака
и душата ми събличаш.
А аз не спирам да вървя
и не вървя ами летя.
От нежността ти се издигам.
Усещам твоя дъх,
как с моя във едно се вплитат.
Валиш отгоре ми – кристално чист.
В очите ми се гледаш като в огледало.
Рисуваш миглите ми с цветен звездопад.
По скулите оставяш малко блясък.
А аз не спирам да летя.
И те достигам.
Улавям те в поредния ни миг.
И гледам как валиш,
А после аз валя със теб

Крачка две в страни- валс! with Gentiana

Gentiana/DeTe_Ha_Xaoca

Когато думите нараняват,
идва Тишината
раните да превърже
и лампите да угаси.
Лека нощ,
несбъднато утро!
Заглъхват стъпките ни.
Зад прозорците
пак вали.
Дъжд посред зима.


Дъжда със сълзите се слива.
А те лекуват трудно, но лекуват.
Болките една със друга ги заменят
И няма отдих, просто болка,
само чувства.
Добро утро,
Недосънуван сън.
Отварям устни,
За последното „Обичам те!”
А зад ресниците ми,
Гонят се снежинките.

И тихо е, като в дворец
от крехък лед.
Подготвят залите за
бала на Тъгата
слугите - часове.
Назад- напред
кралица ледена
във мен кръжи душата
и я обличат
в бяло лунните лъчи.

В косите черни вплитат се сами звездите.
И бягат пак минутите – придворни дами.
Облекли смешните си рокли демоде.
И само тя е хубава, прекрасна,
Снежна.
Но не я погледна,
и да бъде пак сама
на тръгване я ти прокле.
Добър ден,
страннико познати!
Правим крачка – двамата
В страни.
А навън вали... вали!

И бавно слиза уморена вечерта
да донесе екзотиката
в стъклена камелия,
с която ще закичи гордостта
на таз душа-предадена Офелия.
Танцувай - Самотата ти отива.
Приляга на ревера на дъжда
ръката ти. Последен дъх изстива
и шепне - "Лека нощ" без кръв уста.

Няма го онзи, който обича снега - няма и сняг за това

В косите и нямаше сняг.
В очите и валеше дъжда.
Не падаха в локвите капки,
Няма го онзи който обича снега,
Няма и сняг- за това.
Но пък дъжда си вали.
Няма защо да изсъхват нейните
Прекрасни тъжни очи.
А усмивката, тя е за лятото
За някой, който обича слънцето.
Ще дойде ли?
Сигурно.
Лятото твърде далече е.
Сега тя просто отново очаква снега.

Едничката частица мен...

Оголвам зъби, за да облека душата си.
Да я скрия от погледи и думи.
Като вълчица да оближа раните и
(без скимтене, стонове и мъки).

Подострям нокти, за да защитя сърцето си.
Да го запазя цяло, непокътнато, ненаранено.
Като котка да го скрия в мрака
(да го виждам щом сама остана с него).

И крясъците си ги упражнявам упорито.
За да спася едничката частица мен.
Като орлица да кража над нея
Да я пазя нощ и ден.

Кучка съм да...

Кучка съм казваш,
кучка съм да!
Но от онези кучки,
които имат душа.
Плача ли или просто вали?
Не, не гледай тази болка
я има само в мойте очи.
За тебе каква съм била,
за мене какъв беше ти?
Вали и капките сливат се нежно
със сълзи и тонове тъжни
на стара китара.
песен любима на двама стари познати...
Не плачи, пееше той,
а от очите и капеха тъжни сълзите
с дъждовните капки в едно,
довършваха леко рефрена.
Кучка съм да, но от онези кучики....
Които имат душа.

Абсент в чаша от човешка кост

Животът ми, живот ли беше.
Изпълних всичко що се искаше от мен.
Убивах с думи,
Мразех силно.
Със любовта играех на сюрприз.
Леглото ти целта ми беше,
Животът ти най-истинският ми каприз.
Живях във похот,
не изпитах истинска наслада,
За да стигна аз до ада.
И ето днес пред теб стоя,
В очите ти червени гледам,
Абсент ми сипа в чаша от човешка кост
Ще вдигнем сватба,
само за това мечтая,
На която само демонът на мрака,
ще ни бъде гост.

Очите ми с тъмнината вече привикнаха

И защо ли се мъча в ума ти да вляза.
Минути на страст и очакване… тъмнина
стрелките събират и отново ги чупят.
Разбиват мечтите ми, и после пак ги сглобяват.

Ще ме чакаш ли- Не!
Разбира се знам, но знаците забраняващи
по-слино ме карат към тебе да тичам.
И оставам сама, гримирана толкоз умело…
(и пак тъмнина)


А през прозореца нищо не виждам,
защото навън е толкова тъмно,
че котките даже нищо не виждат,
А очите ми с тъмнината вече привикнаха.

Една мечта, Една душа Една любов несподелена

Една мечта,
една душа,
една любов несподелена
останаха ми само.
На пазар на суетата днес ще ги продам.
Казват безчувствените хора скъпо плащали
за малко болка от любов.
Хайде, аз мечтата си продавам,
малко е разбита вярно, но все още
има вяра в нея.
Вземете я не струва скъпо!
А толкоз много я обичах.
Хайде, хора и душата си продавам
Малко е разкъсана какво от туй
ще я закърпите,
и пак ще чувства,ще желае-
мъничко любов,
нали душа е?
Остана ми една любов несподелена
нея на безценица я давам,
няма ли кой да ми я вземе?
Вярно, че несподелена е,
но пък е красива,
Хайде, хайде на безценица я давам.
Една мечта.
Една душа.
Една любов несподелена.
Останаха ми само.
На пазар на суетата днес ще ги продам…