Морето заспа, спокойно и черно.
И птиците млъкнаха в полунощ.
Само момиче младо остана
Да танцува с лятото тази нощ.
А танцът луд ги въртеше.
Пируетите бяха безброй.
Луната преди да заспи ги броеше.
Но забрави за тях след стотния брой.
Стъпките трудни не бяха.
Лятото не обичаше трудни неща.
Момичето тичаше бързо по плажа.
И едва настигаше лятото в бързия танц.
Изгревът свенливо прекъсна ги.
И тя остана сама на брега.
Лятото твърде страхливо избяга.
И остави чаровно очакване
В уморените момичешки очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар