понеделник, 1 март 2010 г.

Пъзели


Обичам да говоря със звездите.
Малко хора могат да го правят.
Обичам и разходките във висините.
Само истински добрите могат да мечтаят.
Погледни небето в ясна и безлунна нощ.
Потърси ме сред звездите.
Гледай тук и там, чети им приказки.
(звездите ги обичат).
Може и да ги склониш да ти покажат.
Къде съм аз, защо изгубих времето
и как подреждам пъзели.
(сърца на хора и мечти от порцелан).
И когато ме намериш,
Не ме моли да тръгна.
Аз няма никъде да мръдна.
Обичам да нареждам пъзели.
И ако с мене поседиш, ще видиш,
Че е много интересно, да гледаш
в хорските души.
А ако и ти загубиш времето
Неусетно ще се заиграеш.
Ще нареждаш, ще мечтаеш.
И ще стигнеш и до моето сърце.
Не се плаши от хилядите части.
Подреждай ги по цветове.
Когато и последната съвпадне.
От едно сърце ще си направил две.

Няма коментари:

Публикуване на коментар