Кой ако не ти

Кой ако не ти ще
вали върху лицето ми.
И кой ако не ти
ще спира времето в сърцето ми.
Ще бъде глупаво да гледам в огледалото.
Ще е нелогично,
да споря с пламъка във тялото.
Кой ако не ти ще
държи ръката ми.
И кой ако не ти
ще се разхожда в душата ми.
Ще бъде смешно
да се взирам в тъмното.
Ще бъде жалко
да достигна дъното.
Кой ако не ти ще целува очите ми.
И кой ако не ти ще сбъдва мечтите ми.
Ще бъде грозно
да надраскам картината.
Ще е непростимо
да счупя витрината.
Кой ако не ти ще
рисува по кожата ми.
Кой и защо той, а не ти?

Пъзели

Обичам да говоря със звездите.
Малко хора могат да го правят.
Обичам и разходките във висините.
Само истински добрите могат да мечтаят.
Погледни небето в ясна и безлунна нощ.
Потърси ме сред звездите.
Гледай тук и там, чети им приказки.
(звездите ги обичат).
Може и да ги склониш да ти покажат.
Къде съм аз, защо изгубих времето
и как подреждам пъзели.
(сърца на хора и мечти от порцелан).
И когато ме намериш,
Не ме моли да тръгна.
Аз няма никъде да мръдна.
Обичам да нареждам пъзели.
И ако с мене поседиш, ще видиш,
Че е много интересно, да гледаш
в хорските души.
А ако и ти загубиш времето
Неусетно ще се заиграеш.
Ще нареждаш, ще мечтаеш.
И ще стигнеш и до моето сърце.
Не се плаши от хилядите части.
Подреждай ги по цветове.
Когато и последната съвпадне.
От едно сърце ще си направил две.

Какво от туй че истинския мъж не плаче

Защо си тъжен и защо мълчиш,
в съня ми тази вечер беше толкова усмихнат и щастлив.
Сънувал си я нея знам,отново в твоя сън
е предизвикала-сълзи, тъга.

Аз приятелка ще бъда,
Винаги такава съм била.
Сълзите твои няма да избърша,
Даже ще поплача с теб сега.

Аз приятелка ще бъда.
Няма да те спирам ако искаш да избягаш.
Само раните ще ти превържа.
И даже ще избягам с теб, някъде в света.

Крещи, прелей безсилието с бяс.
Убий и безразличието с глас.
Удари главата си отново,
В твърдата стена на реалността.

Плачи, момче, щом като ти се плаче.
Какво от туй че истинския мъж не плаче.
Щом в съня ти, Тя коварно се промъква,
Плачи, какво от туй че истинския мъж не плаче.

Моли се да ти върне любовта, да ти върне и сърцето

Трябва ли ти светлината,
щом в звездна нощ прегръщаш любовта?
И хората и птиците и да се върти земята,
не ти ли е достатъчна едничка тя?
Не питай пак защо избягах,
защо се скрих във морска пелена,
Ослушай се когато няма вятър,
погледни се през една сълза.
Врявата, и мнението на кресливи хора (свраки) хвърли през гръб.
(не се обръщай да го търсиш).
Разгледай спомените си под лупа,
щом на небето зърнеш седемцветната дъга.
Ще ме откриеш в тях безумно мъничка,
играеща с вълните и с небето,
Ще искаш да ме върнеш там където
в безумно щастие, се луташе сърцето.
Ще трябва да отидеш там,
да бъдеш сам,
пред него, пред морето
Да молиш с долепени длан до длан
да ти върне любовта,
да ти върне и сърцето.

Очите ми с тъмнината вече привикнаха

И защо ли се мъча в ума ти да вляза.
Минути на страст и очакване… тъмнина
стрелките събират и отново ги чупят.
Разбиват мечтите ми, и после пак ги сглобяват.

Ще ме чакаш ли- Не!
Разбира се знам, но знаците забраняващи
по-слино ме карат към тебе да тичам.
И оставам сама, гримирана толкоз умело…
(и пак тъмнина)


А през прозореца нищо не виждам,
защото навън е толкова тъмно,
че котките даже нищо не виждат,
А очите ми с тъмнината вече привикнаха.

Утре започвам и моето

Затвори ме в очите си от лед.
И вече не видях небето – синьо.
Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.
Но не вали.
Излъга ме да вляза във душата ти.
Направих го, потънах в мрака, паднах.
Тичах, изморих се и изгубих се.
Не видях звездите вече.
Те ме водеха по пътя.
Показа ми сърцето си- всичките хиляда части.
(Аз обичам да нареждам пъзели).
Заиграх се и пропуснах времето, збързало край себе си.
Счупих си часовника и го изхвърлих.
Днес го завърших- сърцето ти.
Лягам си!
(Утре започвам да подреждам и моето).

Една мечта, Една душа Една любов несподелена

Една мечта,
една душа,
една любов несподелена
останаха ми само.
На пазар на суетата днес ще ги продам.
Казват безчувствените хора скъпо плащали
за малко болка от любов.
Хайде, аз мечтата си продавам,
малко е разбита вярно, но все още
има вяра в нея.
Вземете я не струва скъпо!
А толкоз много я обичах.
Хайде, хора и душата си продавам
Малко е разкъсана какво от туй
ще я закърпите,
и пак ще чувства,ще желае-
мъничко любов,
нали душа е?
Остана ми една любов несподелена
нея на безценица я давам,
няма ли кой да ми я вземе?
Вярно, че несподелена е,
но пък е красива,
Хайде, хайде на безценица я давам.
Една мечта.
Една душа.
Една любов несподелена.
Останаха ми само.
На пазар на суетата днес ще ги продам…