Четири сестри

Някога живели четири сестрички
Те огрявали земята като мънички
Звездички.
Но някой си веднъж решил,
Че са много силни те и
ги разделил на две.
Две сестри качил при ангелите
в рая,
две заключил е при демоните
в ада.
Нежност и Любов живеели в небето.
Носели те щастие в сърцето и усмивка
на лицето, а в косите златни имали
коронки от върбови клонки.
Нежност и Любов пращали на всички зов
за щастие и благослов.
Но не забравяли те техните сестри,
живеещи във ада, Смърт и Болка
били им имената.
Те носели в себе си тъгата.
Лицата им били невероятно диви,
но въпреки това неистово красиви
В косите черни носели корони-
обковани със сребро и със циркони.
те вървели винги след своите сестри
и довършвали със удоволствие техните игри.
И тъй минавали си дните
и въпреки че били разделени
сестрите сякаш нивга не били по-сплотени.
Първа винаги вървяла нежността, по стъпките и
леко настигала я любовта, подавала на болката ръка,
а тя пък на смъртта.
И никой нивга не разбрал,
как дори и господ сам
Не могъл да раздели тези четири сестри.

Едничката частица мен...

Оголвам зъби, за да облека душата си.
Да я скрия от погледи и думи.
Като вълчица да оближа раните и
(без скимтене, стонове и мъки).

Подострям нокти, за да защитя сърцето си.
Да го запазя цяло, непокътнато, ненаранено.
Като котка да го скрия в мрака
(да го виждам щом сама остана с него).

И крясъците си ги упражнявам упорито.
За да спася едничката частица мен.
Като орлица да кража над нея
Да я пазя нощ и ден.

Кучка съм да...

Кучка съм казваш,
кучка съм да!
Но от онези кучки,
които имат душа.
Плача ли или просто вали?
Не, не гледай тази болка
я има само в мойте очи.
За тебе каква съм била,
за мене какъв беше ти?
Вали и капките сливат се нежно
със сълзи и тонове тъжни
на стара китара.
песен любима на двама стари познати...
Не плачи, пееше той,
а от очите и капеха тъжни сълзите
с дъждовните капки в едно,
довършваха леко рефрена.
Кучка съм да, но от онези кучики....
Които имат душа.

Когато те обичам не вали

Когато те обичам не вали.
Мъглите стелят се над светлата зора.
В очите ми чернеят залези.
За мен си вече минало и болка и тъга.
Ще се върнеш ли ?
Това е вече без значение, аз пак съм силна,
и пак самa, и пак обичам и пак вали.
Когато ти прощавам, чашата ти със кафе изстива.
Цигарата догаря във душата ми.
(А ти не пушиш аз кафе не пия).
Тази сутрин го изпий горещо.
И върви, не се обръщай, не се връщай.
Когато те гледам влаковете закъсняват.
Ти не пътуваш с влакове. Аз пък да!
Днес е точно навреме.
Не гледам, не искам, не дишам.
Тръгвам, не се обръщам, не се връщам!

Кога плака за последно

“Кога плака за последно?”
“Вчера”.
“И защо?”
“За теб.”
“И колко пъти аз ти казах...”
“Знам че не искаш аз да плача,
и сълзите ми да капят, но мъката
е повече от силна знай”
“И сега какво? Отново ли ще плачеш?”
“Ще плача, щом от мене си далече,
ще плача всяка черна нощ.”
“На инат ли ще ми правиш?”
“Инатът ми с тъгата няма нищо общо.”
“ И защо си толкоз тъжна малка моя?”
“Май защото ти избяга, май защото съм сама”
“Че ти със мене никога не си била”
“Не съм но чувствах се желана,
чувствах се жена, чувствах, че съм силна,
чувствах, че летя.”
“Някой ден пак ще чувстваш малката ми”
“Някой ден, не ме устройва знаеш, искам
всичко аз сега.”
“Сега не може, ще го получиш, аз ти казвам
вярваш ми нали?”
“Вярвах, вярвам, винги на теб ще ти се доверявам.”
“Тогава чакай, малка моя, и ще чувстваш както някога
ще си жена!”

Четири желания Четири стихии

Искам да съм някоя...
По скоро никоя.
Да ме чуваш когато вали.
Искам да бъда в небето ти,
да летя като птиците.

Искам да съм с теб,
По скоро не искам.
Така ти ще ме искаш за себе си.
Ще ме виждаш във огъня,
Докато той не изгасне.

Искам да съм умна за теб,
По-скоро забавна.
Да ме усещаш още във въздуха.
Това е от времето,
Недей да се чудиш когато летиш.

Искам да съм красива за теб,
По скоро чаровна.
Да ме търсиш по цялата черна земя,
А аз ще те чакам стъпила здраво на нея,
Прегърнала твоя живот.

Абсент в чаша от човешка кост

Животът ми, живот ли беше.
Изпълних всичко що се искаше от мен.
Убивах с думи,
Мразех силно.
Със любовта играех на сюрприз.
Леглото ти целта ми беше,
Животът ти най-истинският ми каприз.
Живях във похот,
не изпитах истинска наслада,
За да стигна аз до ада.
И ето днес пред теб стоя,
В очите ти червени гледам,
Абсент ми сипа в чаша от човешка кост
Ще вдигнем сватба,
само за това мечтая,
На която само демонът на мрака,
ще ни бъде гост.

Очите ми с тъмнината вече привикнаха

И защо ли се мъча в ума ти да вляза.
Минути на страст и очакване… тъмнина
стрелките събират и отново ги чупят.
Разбиват мечтите ми, и после пак ги сглобяват.

Ще ме чакаш ли- Не!
Разбира се знам, но знаците забраняващи
по-слино ме карат към тебе да тичам.
И оставам сама, гримирана толкоз умело…
(и пак тъмнина)


А през прозореца нищо не виждам,
защото навън е толкова тъмно,
че котките даже нищо не виждат,
А очите ми с тъмнината вече привикнаха.

Утре започвам и моето

Затвори ме в очите си от лед.
И вече не видях небето – синьо.
Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.
Но не вали.
Излъга ме да вляза във душата ти.
Направих го, потънах в мрака, паднах.
Тичах, изморих се и изгубих се.
Не видях звездите вече.
Те ме водеха по пътя.
Показа ми сърцето си- всичките хиляда части.
(Аз обичам да нареждам пъзели).
Заиграх се и пропуснах времето, збързало край себе си.
Счупих си часовника и го изхвърлих.
Днес го завърших- сърцето ти.
Лягам си!
(Утре започвам да подреждам и моето).

Една мечта, Една душа Една любов несподелена

Една мечта,
една душа,
една любов несподелена
останаха ми само.
На пазар на суетата днес ще ги продам.
Казват безчувствените хора скъпо плащали
за малко болка от любов.
Хайде, аз мечтата си продавам,
малко е разбита вярно, но все още
има вяра в нея.
Вземете я не струва скъпо!
А толкоз много я обичах.
Хайде, хора и душата си продавам
Малко е разкъсана какво от туй
ще я закърпите,
и пак ще чувства,ще желае-
мъничко любов,
нали душа е?
Остана ми една любов несподелена
нея на безценица я давам,
няма ли кой да ми я вземе?
Вярно, че несподелена е,
но пък е красива,
Хайде, хайде на безценица я давам.
Една мечта.
Една душа.
Една любов несподелена.
Останаха ми само.
На пазар на суетата днес ще ги продам…

Ангел и дявол

Двама мъже пред мене стоят.
Изправени, горди, с осанка.
И сякаш не просто мъже,
Ами ангел и дявол, в очите ми гледат
И нежно подава ми всеки ръка.

Едно се иска от мене,
Какво е аз знам,
Но изборът труден е,
Няма го нийде написан,
Дори и на моята длан.

Единият рус е и бял,
С очи кристално сини, по-дълбоки и от океан.
А другият пък екзотичен,
Топъл магнетичен.
С поглед черен страстен и магичен.

Е изборът е ясен,
Отново аз ще бъда зла.
Отново ще ме водиш в ада.
Тръгвай дяволе, и пред хиляда ангела,
Аз пак теб ще избера.

Първата любов на принцесата

Вървя сама по плажа,а вълните искат всичко да им кажа
Обгръщат ме с бяла пелерина,
а аз танцувам с тях все едно съм балерина.
Вървя сама по плажа и искам всичко аз да им разкажа.
За теб, за нас, за малките ни срещи,
на които само с погледи горещи разбирахме се с теб.
Обикнах те и туй бе мойта грешка
Защото като на смешка оказахме се с теб
Като като Плутон и Феб
Ти си принц на светлината,
а аз принцесата на мрака
Ти събуждаш се с зората,
а аз с луната.
Ти заспиваш в мрака,
а аз обгърната от светлината
Ти виждаш красотата,
а аз държа на свободата.
Срещнахме се с тебе тук на плажа,
а аз не можех нищо да ти кажа
Ти беше мил и адски нежен,
а аз следях те с погледа си грешен.
Но изведнъж изгря зората
и в очите ми прокрадна се тъгата.
Ти каза, че ще си довършим валса,
но аз ти казах че съм Дъщеря на хаоса
тогава ти ми рече че не можем да се срещнем вече.
Погледнах те със сълзи в очите,
видях сълзи и в погледа ти мил
Плачеше защото ти си на хармонията син.
Така и не разбрахме как но слъзите ни сляха,
върху устните ни пак и пак
и всичко свърши в сутрешния мрак.
За мене ти оставаш блян,
цял във слслънчевата светлина облян
Нека съм и аз за теб мечта,
окъпана във лунна светлина.
И ако някога се срещнем пак на плажа, да мога всичко да ти кажа.
Че те обичам, въпреки че съм принцесата на мрака,
а ти си принц на светлината.

В полунощ ще те чакам на покрива

В полунощ ще те чакам на покрива.
Няма да бъда сама, така че може да вземеш компания.
В полунощ точно, разбра ли?
(Ще треперя, студено е по това време)
С кого ще те чакам, котки, колкото искаш на покрива.
И на тях им измръзнаха лапите, но ще те чакаме,
май е време да тръгваш.
Половин час ти остава, а ти си суетен,
знам...
че няма по пижама да дойдеш.
(Аз все още треперя).
Да, чакам те и небето аз меря.
Много дълбоко е черното днес, повече май е от вчера.
А колко широко е нямам представа сигурно от тук
на света до края.
Петнайсет минути остават, черното коте до мене заспа.
( а аз още треперя...сама) .
Унасям се, звездите броя,
а някой идва прегръща ме,
спрях да треперя.
(в полунощ, усетила твойта ръка.)

На червена светлина

В краските на черното и бялото ще се откривам.
(тъкмо се научих да обичам)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичaм.
Краката няма да се уморят, умът ми само от толкова молитви ще е празен.
(Открий ме! Никога не казах.)
Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.
(И ти от тях ще получаваш.)
Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.
(Няма да ме виждаш вече.)
Черна нощем, ще завивам едно момче с одеало от любов.
(Позна ли себе си във него?)
И ще бдя над тебе призрачна и бледа, твоите очи никога не ще да ме познаят.
И само на червена светлина от онази моята любима свещ,
аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,
а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!

А лятото твърде горещо е

за моите чувства към теб.

Tе като въглени парят ме

и сипят ми в раните мед.

А лятото твърде горещо е

за щастие, болка, любов.

Те като призраци тичат,

и носят ти днес нов живот.

А лятото твърде горещо е

за искреност, нежност и смях.

Те безпътни се скитат,

и чакат есенен хлад.

А лятото твърде горещо е

За всички сърдечни беди.

И само страстта му вярна остава,

във адската жега най-силно гори

Денят в който бе създаден

Един ден, принцеса Нощен ангел беше оттегчена от съня, а деня беше твърде слънчев и горещ, за това тя създаде този сайт, блог или както там се нарича, принцесите всъщност не могат да бъдат запознати с всичко