сряда, 5 август 2009 г.
Очите ми с тъмнината вече привикнаха
И защо ли се мъча в ума ти да вляза.
Минути на страст и очакване… тъмнина
стрелките събират и отново ги чупят.
Разбиват мечтите ми, и после пак ги сглобяват.
Ще ме чакаш ли- Не!
Разбира се знам, но знаците забраняващи
по-слино ме карат към тебе да тичам.
И оставам сама, гримирана толкоз умело…
(и пак тъмнина)
А през прозореца нищо не виждам,
защото навън е толкова тъмно,
че котките даже нищо не виждат,
А очите ми с тъмнината вече привикнаха.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар