сряда, 5 август 2009 г.

Очите ми с тъмнината вече привикнаха


И защо ли се мъча в ума ти да вляза.
Минути на страст и очакване… тъмнина
стрелките събират и отново ги чупят.
Разбиват мечтите ми, и после пак ги сглобяват.

Ще ме чакаш ли- Не!
Разбира се знам, но знаците забраняващи
по-слино ме карат към тебе да тичам.
И оставам сама, гримирана толкоз умело…
(и пак тъмнина)


А през прозореца нищо не виждам,
защото навън е толкова тъмно,
че котките даже нищо не виждат,
А очите ми с тъмнината вече привикнаха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар