“Кога плака за последно?”
“Вчера”.
“И защо?”
“За теб.”
“И колко пъти аз ти казах...”
“Знам че не искаш аз да плача,
и сълзите ми да капят, но мъката
е повече от силна знай”
“И сега какво? Отново ли ще плачеш?”
“Ще плача, щом от мене си далече,
ще плача всяка черна нощ.”
“На инат ли ще ми правиш?”
“Инатът ми с тъгата няма нищо общо.”
“ И защо си толкоз тъжна малка моя?”
“Май защото ти избяга, май защото съм сама”
“Че ти със мене никога не си била”
“Не съм но чувствах се желана,
чувствах се жена, чувствах, че съм силна,
чувствах, че летя.”
“Някой ден пак ще чувстваш малката ми”
“Някой ден, не ме устройва знаеш, искам
всичко аз сега.”
“Сега не може, ще го получиш, аз ти казвам
вярваш ми нали?”
“Вярвах, вярвам, винги на теб ще ти се доверявам.”
“Тогава чакай, малка моя, и ще чувстваш както някога
ще си жена!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар