Оголвам зъби, за да облека душата си.
Да я скрия от погледи и думи.
Като вълчица да оближа раните и
(без скимтене, стонове и мъки).
Подострям нокти, за да защитя сърцето си.
Да го запазя цяло, непокътнато, ненаранено.
Като котка да го скрия в мрака
(да го виждам щом сама остана с него).
И крясъците си ги упражнявам упорито.
За да спася едничката частица мен.
Като орлица да кража над нея
Да я пазя нощ и ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар