четвъртък, 20 август 2009 г.

Четири сестри


Някога живели четири сестрички
Те огрявали земята като мънички
Звездички.
Но някой си веднъж решил,
Че са много силни те и
ги разделил на две.
Две сестри качил при ангелите
в рая,
две заключил е при демоните
в ада.
Нежност и Любов живеели в небето.
Носели те щастие в сърцето и усмивка
на лицето, а в косите златни имали
коронки от върбови клонки.
Нежност и Любов пращали на всички зов
за щастие и благослов.
Но не забравяли те техните сестри,
живеещи във ада, Смърт и Болка
били им имената.
Те носели в себе си тъгата.
Лицата им били невероятно диви,
но въпреки това неистово красиви
В косите черни носели корони-
обковани със сребро и със циркони.
те вървели винги след своите сестри
и довършвали със удоволствие техните игри.
И тъй минавали си дните
и въпреки че били разделени
сестрите сякаш нивга не били по-сплотени.
Първа винаги вървяла нежността, по стъпките и
леко настигала я любовта, подавала на болката ръка,
а тя пък на смъртта.
И никой нивга не разбрал,
как дори и господ сам
Не могъл да раздели тези четири сестри.

Няма коментари:

Публикуване на коментар