сряда, 5 август 2009 г.

Утре започвам и моето


Затвори ме в очите си от лед.
И вече не видях небето – синьо.
Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.
Но не вали.
Излъга ме да вляза във душата ти.
Направих го, потънах в мрака, паднах.
Тичах, изморих се и изгубих се.
Не видях звездите вече.
Те ме водеха по пътя.
Показа ми сърцето си- всичките хиляда части.
(Аз обичам да нареждам пъзели).
Заиграх се и пропуснах времето, збързало край себе си.
Счупих си часовника и го изхвърлих.
Днес го завърших- сърцето ти.
Лягам си!
(Утре започвам да подреждам и моето).

Няма коментари:

Публикуване на коментар