четвъртък, 6 август 2009 г.

Абсент в чаша от човешка кост



Животът ми, живот ли беше.
Изпълних всичко що се искаше от мен.
Убивах с думи,
Мразех силно.
Със любовта играех на сюрприз.
Леглото ти целта ми беше,
Животът ти най-истинският ми каприз.
Живях във похот,
не изпитах истинска наслада,
За да стигна аз до ада.
И ето днес пред теб стоя,
В очите ти червени гледам,
Абсент ми сипа в чаша от човешка кост
Ще вдигнем сватба,
само за това мечтая,
На която само демонът на мрака,
ще ни бъде гост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар