петък, 14 май 2010 г.

Валиш ме



Валиш ме досадно нежен,
по лицето ми се стичаш.
Галиш устните ми в полумрака
и душата ми събличаш.
А аз не спирам да вървя
и не вървя ами летя.
От нежността ти се издигам.
Усещам твоя дъх,
как с моя във едно се вплитат.
Валиш отгоре ми – кристално чист.
В очите ми се гледаш като в огледало.
Рисуваш миглите ми с цветен звездопад.
По скулите оставяш малко блясък.
А аз не спирам да летя.
И те достигам.
Улавям те в поредния ни миг.
И гледам как валиш,
А после аз валя със теб

Няма коментари:

Публикуване на коментар