четвъртък, 12 август 2010 г.

На...


Изплаках те във хиляди самотни нощи

И търсих те блестящ сред хиляди звезди.

Обърнах времето, ловях ти пеперуди,

Скривах своите сълзи.

Неочаквах да те срещна скоро,

Рисувах ти картина с нежни цветове.

Не я довърших, появи се и понесе ме,

Не можах да кажа дума.

Молих ангелите да те пратят от небето,

Не исках да е скоро исках да си истински.

Разливах думи в стиховете незавършени.

Подреждах пъзели и пеех песни.

А после ти дойде и ме прегърна.

Потопи ме в собственото ми сърце.

И аз понечих него да обгърна,

Но около теб обвих ръце.

„Обичам теб!” чувам думи в мрака,

И не познавам своя собствен глас.

Не тръгвай птиците ще плачат.

И ще отмине нещо с тебе в този час.

Няма коментари:

Публикуване на коментар