Изплаках те във хиляди самотни нощи
И търсих те блестящ сред хиляди звезди.
Обърнах времето, ловях ти пеперуди,
Скривах своите сълзи.
Неочаквах да те срещна скоро,
Рисувах ти картина с нежни цветове.
Не я довърших, появи се и понесе ме,
Не можах да кажа дума.
Молих ангелите да те пратят от небето,
Не исках да е скоро исках да си истински.
Разливах думи в стиховете незавършени.
Подреждах пъзели и пеех песни.
А после ти дойде и ме прегърна.
Потопи ме в собственото ми сърце.
И аз понечих него да обгърна,
Но около теб обвих ръце.
„Обичам теб!” чувам думи в мрака,
И не познавам своя собствен глас.
Не тръгвай птиците ще плачат.
И ще отмине нещо с тебе в този час.
Няма коментари:
Публикуване на коментар