Не чакам принцове. За рицари копнея.
Не знам дали така е по-добре.
До смърт ми е дотегнало от първите,
от пажовете им ми се реве.
Отнеха ми короната, сърцето,
всичко, всичко.
Душата ми изпиха я до капка и
до дъно.
Останаха ми малко думи
(неизписани).
А от рицарите няма и следа.
Разпъждам бандата пияни
Принцове, с ирония, сарказъм
(без душа)
И ако не дойдат скоро Рицарите,
продължавам да се бия сам-сама.
един блог за вълшебства, поезия, приказки, фентази,странни старинни същества и всичко което ме вълнува и интересува
Няма коментари:
Публикуване на коментар