сряда, 5 декември 2012 г.

На пук, наопаки

Не те харесвам.
Опак и на мойто настроение.
Случайните докосвания, странно,
носят ми вълнение.
И уж приятелско е твойто намерение,
а в погледа ти се долавя напрежение
и оставя нотка на съмнение.
Не танцуваме, но ме притискаш силно,
сигурно е заради тълпата.
Цяла нощ ме гледаш скрито,
Някак с нетърпение.
А пък аз изпадам в истинско недоумение.
Защо забога, пиша ти това стихотворение?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар