понеделник, 30 юни 2014 г.

Мечтата на Глупака


Тръгвай си от тук. И аз си тръгвам.
Тук няма нищичко за нас.
Събирам си багажа,
(гълъбите и сърцето)
и си заминавам.
На къде – не знам.
Тук вече няма нищо.
Само бездна. А аз седя на острия и ръб.
Балансирам, някак си на пръсти.
Танцувам с вятъра – балет.
А после падам, в бездната,
но някак си не се разбивам,
ами летя.
Летя където си поискам, далеч от тук,
където няма нищо, където има студ
изядена луна и неми страхове.
Отивам някъде, където има слънце,
да настанявам гълбите си… и скътаното си сърце.


Няма коментари:

Публикуване на коментар