На поетите с любов

За поезията не е нужен дъжд,
само времето да е намусено
и в по-голяма доза необичане.
Поетите не спят през зимата,
разхождат се по покривите на града.
(със котките).
И търсят музите си в облаците
и във времето....
във сивата и кротка самота.
Научили са се да се усмихват временно,
когато някой ги обикне като стих.
Разглеждат светлини и чуват музика
прераждат се във всеки тъжен миг.
Поетите не чакат дъжд и слънце
а само чувства, сладък дъх и
недосънувани дъги.