Ноември не предава дъждовете

Дъждът танцува с лачените си обувки.
Не че съм ги виждала, чувам как почуква
с токовете си навън.
Дойде самичък днес,
изтръска се пред прага като кученце,
остави мокрите си дрехи и мечти
и пак излезе,
(гмурна се в ноември)
И вали.....
От любезност исках чай да му предложа
отказа – просто заваля.
А аз останах загледана след него,
но зад прага .... не тръгнах.... не посмях.
Сгънах мокрите мечти и ги прибрах.
Ноември не предава дъждовете
Вали със тях и те валят със него.
Прескачат калните пътеки
И стъпват в локвите без страх
Не разместват облаците, а
Размиват цветовете и тракат
с токовете си а аз заспивам с тях.