Недей да съдиш...
Сега съм изстинала и държи ме здраво
За гърлото дългата нощ.
Узряват надежди и обирам мечтите си.
Разхождам се в неделя сама.
Не слушай какво са ти казали.
В момента съм зимата. Толкова зла.
Разглеждам частици от влюбени типове.
Подреждам си пъзел. Картина с цветя.
Недей да ме гледаш, не ставам за сцената,
не светя – просто очаквам дъжда.
един блог за вълшебства, поезия, приказки, фентази,странни старинни същества и всичко което ме вълнува и интересува
Няма коментари:
Публикуване на коментар