И те разглеждам през звездите.
И ти говоря чрез планетите.
И те слушам и обичам те.
И искам те и те очаквам
А ти си музика и болка си,
убождане от трънче розово,
Настръхнали бодли от кактуси-
мечтите ми разкъсват прозата.
Изгубват се във черно-бели
фотографии.
Забравят мириса на розата.
Защото гледат теб,
докосват те и те мечтаят.
А ти минаваш през сезоните,
посипваш пролетта в косите ми,
търкулваш зрели, златни ябълки,
гориш със огъня в камината.
Усещам те и те опитвам.
Улавям светлина през пръстите ти
И те целувам, заспивам после,
и идва твоят ред да ме мечтаеш
Няма коментари:
Публикуване на коментар