И пиша и пиша,
а ти не разбираш.
И плача и плача,
а ти не ме виждаш.
Обърни се! Кафето изстива!
Върни се! Догаря цигара.
(и ромът горчи)
И липсваш и липсваш ми,
а главата си гордо, високо държа.
И няма те няма те,
а търся те някъде там...
(в съня)
Хиляда причини ти давам,
стига да искаш.
И боли ме, боли ме,
а искам те, искам те.
И накрая обичам те!
(обичам те!)
неделя, 3 юни 2012 г.
Утеха няма и няма време
Няма никъде утеха,
щом сам си си избрал тъгата.
Любов бленуваш в сънищата си.
А на сутринта прегръщаш самотата.
Преграда няма,
само неразбрани чувства.
И времето лекува, но не лекува тях.
Липсваш ми не казах с глас.
И ти мълвях на ум любовни думи.
Сега не моля , зная късно е за нас.
На пук се връща всичко,
на малки, много малки суми.
И утеха няма и няма време
Има само болка, обич и тъга.
щом сам си си избрал тъгата.
Любов бленуваш в сънищата си.
А на сутринта прегръщаш самотата.
Преграда няма,
само неразбрани чувства.
И времето лекува, но не лекува тях.
Липсваш ми не казах с глас.
И ти мълвях на ум любовни думи.
Сега не моля , зная късно е за нас.
На пук се връща всичко,
на малки, много малки суми.
И утеха няма и няма време
Има само болка, обич и тъга.
Без грим и роля
Аз искам от онази романтичната любов.
С която ще е лесно да те чакам,
утре...даже след това ...
без грим, без роля в този театър.
Аз искам от онези погледи,
които да ме карат да настръхна
и да ме направят твоя.
Искам и блестящата усмивка
която да ме кара да не спя.
Целуни ме, ще ти върна-
с цялата любов на света.
Аз искам от онази романтичната любов.
Която ще ме води в тъмнината-
без грим, без роля в този театър
С която ще е лесно да те чакам,
утре...даже след това ...
без грим, без роля в този театър.
Аз искам от онези погледи,
които да ме карат да настръхна
и да ме направят твоя.
Искам и блестящата усмивка
която да ме кара да не спя.
Целуни ме, ще ти върна-
с цялата любов на света.
Аз искам от онази романтичната любов.
Която ще ме води в тъмнината-
без грим, без роля в този театър
Цветните ми сънища (строго забранени)
Недей да бягаш ще се спънеш
в цветните ми сънища
(за други строго забранени)
ще изгубиш разума си
и земята под краката.
Ще се объркаш в лабиринт
(от цветни нереалности),
потънали в преплетени
сини, сребърни и розови
блестящи благодарности-
на хора толкова безцветни
(от различни крайности).
И няма повече да те предупреждавам
да тичам винаги след теб и да ти давам
(любов и нещо по-така).
Този лабиринт го построих сама.
И ако не спреш да чупиш всичко там.
Няма да те пусна да излезеш
и от цветността на сънищата ми
със теб - във твоята реалност
да си вземеш!
в цветните ми сънища
(за други строго забранени)
ще изгубиш разума си
и земята под краката.
Ще се объркаш в лабиринт
(от цветни нереалности),
потънали в преплетени
сини, сребърни и розови
блестящи благодарности-
на хора толкова безцветни
(от различни крайности).
И няма повече да те предупреждавам
да тичам винаги след теб и да ти давам
(любов и нещо по-така).
Този лабиринт го построих сама.
И ако не спреш да чупиш всичко там.
Няма да те пусна да излезеш
и от цветността на сънищата ми
със теб - във твоята реалност
да си вземеш!
За времето...
Счупих си часовника преди години.
И те пропуснах заедно със времето.
Разглеждах лъскави витрини
и нямах нужда да откривам себе си.
Случайно в бляскавите магазини
видях- часовник...тъмно сив
разгледах го, стартирах времето отново.
Сега те чакам, вече час
и не пропускам и минута,
не търся лъскав и измамен свят,
а само теб и нас....
напред във времето-
минута по минута
И те пропуснах заедно със времето.
Разглеждах лъскави витрини
и нямах нужда да откривам себе си.
Случайно в бляскавите магазини
видях- часовник...тъмно сив
разгледах го, стартирах времето отново.
Сега те чакам, вече час
и не пропускам и минута,
не търся лъскав и измамен свят,
а само теб и нас....
напред във времето-
минута по минута
Абонамент за:
Публикации (Atom)